February 18th, 2010 by Бял Оман
Залеза внася последни краски в отиващият си мрачен ден. Пешеходци се опитват да надхитрят автомобилите и дълбоката киша, докато ято гарвани разглежда менюто на контейнер за смет. Подминава ме девойче на около 13 години. Добре сресаните му коси игриво танцуват върху ученическа раница. Дрешките му овехтели, но спретнати, напомнят за ренесанса на пощальоните и “адрес 4000″, но въпреки това стоят добре върху стройната снага. Енергичната походка с мъка надвива изтритите(под ъгъл) токове на старите ботушки. Полазват ме тръпки от залялото ме притеснение! Чувствам се виновен за това дете! Аз съм част от стадото на нашия народ, позволил с овчедушието си, да стане жертва на “механизацията в селското стопанство”(трактори и други техни производни). Дълго вековният ни робски живот е превърнал в мазол инстинкта ни за самосъхранение. Време е да спрем с “амортизационните отчисления” и да помислим за бъдещето на Българските деца. След края на всяка амортизация, закономерно следва ликвидация, господа Дирибеи. Нужно ли е да ви напомняме, че благодарение на вас, не ни липсват традиции и опит в изхранването на свине с човешки тела…
Posted in България | 14 Comments »
February 18th, 2010 by Бял Оман
Уличното осветление посреща уморено първата смяна(деня). Панелките постепенно се будят от сън, Аромата на току-що сварено кафе слаломира между космите в носа ми! Влажния въздух освежава вътрешните ми органи, превръщайки се в пара. Паля цигара и жадно поглъщам тютюневия дим. Под терасите броди съсед! Мъж на зряла възраст, облечен с раздърпан анцуг и избеляло яке. Овехтяла бейзболна шапка крие очите му. Стъпва бавно и несигурно, втренчен в земята, върви към мен. Отварям уста, за да го поздравя, занемявам…намерил е нещо!!! Бащата на две големи деца поизтупва белия фас и трескаво го пали! Чувствам се като дете, което е чуло майка си да пърди… Хвърлям заченатата кутия с цигари и недопушения фас, бързам да се скрия. Едно Благодаря се блъска във вратата зад мен.
Наслука, господа безработни пушачи!!!
Posted in България | 8 Comments »
February 17th, 2010 by Бял Оман
Ровейки се из нета попаднах на този блог. Зачетох се и инстинктивно предпазих слабините си, захвърляйки мишката. Никога не съм взимал на сериозно феминизма и напъните на неговите представители, но това, което прочетох ме накара да се замисля. Тъй като съм пестелив по отношение на думите, ще уловя само най-тлъстите си мисли, защото останалите са доста бързи и боцкат неприятно… През погледа на свободната личност, феминизма е отражение на социалната неприспособимост на индивидите. Зад него се крият хора с амбиции, на които им липсват качества. От психологична гледна точка, в този му вариант той си е чиста проба диагноза. Защо някои жени жънат успехи, без да имат топки между краката, въпреки трудностите и превратностите на съдбата, а на други им пречат мъжете??? Има една хубава приказка за вълната и калпавия… ще ми кажете, че под космите се крият топки, а говорим за жени!!! Добре, така да бъде, нека е онази, в която господ показал среден пръст на бодливата крава и я лишил от рога… Шшшшт…не подскачайте де, сега са хубавите неща!!! Появата на автоматичната пералня погреба коритото(но не и пълният член) и роди феминизмът. Здраво вкопчил се в научнотехническия прогрес, днес той се е превърнал в болест. От всеки дефект, ефект, както би казал всеки Български мъж с големи топки(изкушавам се да ги покажа)!!! В този социален феномен се крие оръжие с голяма мощ!!! Оръжие способно да промени хода на човешката история. Оръжие, което ще победи ислямският фундаментализъм без кръв… Вместо да водим войни, не е ли по-добре да инвестираме в производство на перални машини, и да възложим дистрибуцията им в близкия изток на феминистките организации… Така вълка ще е чист, агнето цяло, а мацките с топки!!!
Posted in Uncategorized | 20 Comments »
